ОШО - Дзен Таро 2

2. Вътрешният глас

Ако си открил своята истина в себе си, в цялото съществувание няма какво друго да откриеш. Сега истината действа чрез теб. Когато отваряш очи, истината отваря очи. Когато затваряш очи, истината е тази, която затваря очи.

Това е изключителна медитация. Ако само разбереш механизма й, няма нужда да правиш каквото и да е - всичко, което правиш, се извършва от истината. Когато вървиш, това е истината, когато спиш, истината си почива, когато говориш, говори истината, когато мълчиш, това е мълчанието на истината.

Това е една от най-простите техники за медитация. Малко по малко всичко се нарежда и тогава няма нужда от техниката. Когато си излекуван, оставяш медитацията, изхвърляш лекарство и заживяваш като истина - жив, сияен, удовлетворен, блажен, сам за себе си песен. Целият ти живот става молитва без думи, всъщност е по-добре да се каже молитвеност, изящност, красота, която не е от този земен свят, лъч светлина от отвъдното, пробиващ мрака на нашия свят.

Коментар:

Вътрешният глас говори не с думи, а с безмълвния език на сърцето. Той е като оракул, който казва само истината. Ако имаше лице, то би приличало на лицето в центъра на тази карта - будно, бдително и способно да приеме и мрака, и светлината, символизирани от двете ръце, държащи кристала. Самият кристал олицетворява яснотата, която настъпва с трансцендирането на всички дуалности.

Вътрешният глас може да бъде и игрив, когато се гмурка в дълбините на емоциите и отново изплува, за да се устреми към небето, като двата делфина, които танцуват във водите на живота. Неговата връзка с космоса е олицетворена от короната полумесец, а със земята - от зелените листа по кимоното на фигурата.

В живота ни има моменти, когато твърде много гласове сякаш ни теглят във всички посоки. Самото чувство на объркване в тези ситуации ни напомня да потърсим вътрешната тишина и центрираност. Само тогава ще сме в състояние да чуем своята истина.


...........................................................................................................................................

Коментар на сен Жермен:


  По пътя си към духовно извисяване рано или късно достигаме до етап, в който сякаш ни се отваря втори чифт очи; сякаш проглеждаме отново. Това е като да откриеш ключа за стаята с престола от диктовките на Крион.
Първото, което трябва да проумеем, че за всеки един от нас съществува такава сакрална "стая"; средоточие на Аз-а във всичките му проявления; място където сме абсолютно защитени, недостижими, неприкосновени и господари на чувствата, мислите, желанията си. Това е сакриториумът на нашата душа. Там всеки един е пълен господар, недостижим, съвършен, вечен...
Проблемът е, че много малко хора успяват да отворят вратата на това светилище. Наистина много, много малко хора!
Това се дължи на много и различни фактори, но не е тук мястото да ги изброявам. Просто сега искам да споделя:
Всеки има кътче в душата , където да бъде себе си изцяло, да бъде съвършен!
Именно натам е насочено вътрешното пътуване на ученикът.
Това пътуване преминава през лабиринт от коридори и стаи. Във всяка една от тях ти можеш да откриеш парченце от себе си, да намериш отговор на свой въпрос, да научиш нещо ново.
Ключът към всяка една стая е получен и усвоен "урок" в инкарнацията , в която съществуваш. Или както е популярно и модно на Запад - ключът е научаването, разбирането и прилагането на определена Тайна.
Западът все още е обсебен от херменевтиката, от тайни учения и движения, от световни конспирации. Доста от нещата, които твърдят са верни - но само за материалният свят. За ниските вибрации, които владеят света ни.
Няма тайни. Илюзия е да се търсят и създават забранени теми и знания. Защото всеки нов усвоен урок е един вид разкрита тайна.
И урокът е тайна преди да бъде усвоен, защото всеки сам, по собствени пътища и желание достига до даден универсален божествен закон.
Това, че аз или някой друг сега ги споделяме не означава, че читателят или слушателят ги приема, освоява и научава. Не ! Просто със споделянето на т.нар. "тайни" или универсални правила ние посочваме пътя към постигането на урока. И то пътя, който самите ние сме извървели и възприели.
Всеки сам трябва да измине своя път и да достигне до собствената си стая, в която се намира неговото собствено разбиране на даден урок (тайна).
Споделящите собствените си тайни могат да бъдат само катализатори или най-много - духовни водачи за търсещият. Но самият търсач трябва да разбуди собственият си вътрешен Аз, да се вслуша в съветите и нарежданията на вътрешният си глас. И този вътрешен глас да го насочи и поведе по пътя, посочен му от друг човек или духовен учител.
Най-прекрасното нещо обаче е, когато слушайки вътрешният си глас и следвайки напътствията му разбираш, че Аз-ът в теб самия се е превърнал в твой водач.
Човек достига определено висше ниво на балансираност, съвършенство и вътрешно израстване, когато се превърне в духовен водач сам на себе си. Когато Висшият му Аз започне да го води и напътства в пътешествието, предначертано за настоящото му съществуване. Защото идвайки на този свят астралната ни същност набелязва предварително уроците, които трабва да бъдат получени и усвоени. 
И когато те напътства твоята най-чиста и божествена част ти следваш най-прекият и правилен път. 
А за да можеш да си в постоянен контакт с Висшият Аз ти трябва непрекъснато да пребиваваш в едно особено състояние на духа. Или поне много често да си в него.
Да си в една особена вибрация, настройка, чистота, балансираност, която е много близко до перманентно медитативно състояние. Да се разтвориш не само в битието си, но и в пространството и времето. Да се почувстваш като част от Вселена и същевременно - като цалата Вселена.
Да чувстваш непрекъснато Бог в себе си и Бог около себе си!